Договорът за „прочистване” на река Искър доказва предателството на общинските интереси

Най-сетне дългогодишните усилия на „Еко-Рила” да получи копие от договора между Община Самоков и Главболгарстрой за „почистване” корекцията на река Искър в чертите на града се увенчаха с успех. Както се очакваше и като е видно от резултатите от престъпното посегателство върху Природата, договорът тотално предава общинските интереси. В действителност споразумението нищо не урежда. С въпросния договор от 23.06.2006 година, сключен между бившия кмет Ангел Николов и представителите на ГБС Васил Неделчев и Камен Пешов, фактически се дава карт бланш на дружеството безконтролно да изгребва инертни материали от коритото на реката в продължение на повече от 3 години. Разрешението за дейността е дадено от Басейнова дирекция Плевен. Нерде Ямбол, нерде Стамбул. Какво отношение би могла да има към опазването на природата в Самоков някаква държавна институция със седалище Плевен? В случая единствените заинтересовани да съхранят природните си богатства са самите самоковци и жителите на общината като цяло. Това задължава местната власт, в лицето на кмета и на общинските съветници, да защитават интересите на гражданите, за което те са им гласували своето доверие. Вместо това екс кметът Николов, при пълната незаинтересованост на тогавашния Общински съвет, отварят широко вратите пред ГБС, собственост на олигархичната фамилия Пешови, да си разиграва коня както намери за добре.

На първо място разрешителното за изземване на наносни отложения е за не повече от 5 000 кубика годишно. Нашенските управници директно се съгласяват на максималното количество. На второ място, съгласно разрешителното, на ГБС са поставени редица условия за ползването на водния обект:

1. Да се почисти предоставения участък (коритото на река Искър в чертите на град Самоков) от паднали дървета, храсти и битови отпадъци.
2. ……
3. Инертните материали да се изземват равномерно, без образуване на ями.
4. Всички дейности да се извършват извън периода на размножаване на рибната фауна.
5. ….
6. Да се опазват съществуващите по бреговете насаждения и дървесна растителност.

Общинското ръководство обаче вместо да договори правото да упражнява контрол върху изпълнението на условията по разрешителното, остава всичко в ръцете на Басейнова дирекция Плевен, посочена като контролиращ орган. Или ако перифразираме крилатата фраза –  нерде Самоков, нерде Плевен. Оставени на произвола на съдбата, нито едно от посочените условия не е спазено. В нарушение на т. 3, след изземването на инертните материали, дъното на реката е осеяно не с ями, а с цели кратери. Бездните са толкова дълбоки, че както СамокоВест писа преди време хеликоптерът, с който гасяха близките горски пожари безпрепятствено черпеше вода от реката в очертанията на града. Не са спазени изискванията и по т.6. След посегателството умират насажденията и дървесната растителност по бреговете на Искър не само в рамките на града, но и над участъка за добив на баластра, тъй като в резултат на престъпното подкопаване подпочвените води паднаха много под допустимото ниво. За пагубното въздействие върху рибата и фауната, в противоречие с условията по т.4, изразиха позиция много дългогодишни риболовци – членове на Ловно-рибарското дружество. Вестник „Любословие” публикува интервю с Боян Маринкав, в което той направи обстоен и задълбочен анализ за пораженията нанесени на уникални за района и водите на река Искър животински видове. Оставяме без коментар почистването от паднали дървета и битови отпадъци – стиропорните плоскоси и пластмасовите бутилки целогодишно подскачаха във водоскока под пешеходния мост при квартал „Самоково”, замествайки „игрите” на унищожената пъстърва. За мръсната пяна и рояците комари над блатата, образували се в кратерите да не говорим. И най-пристрастният защитник на Ангелниколовото управление ще се съгласи, че след безчинството на ГБС от бистрата, бърза планинска река Искър нищо не остана. Вместо това самоковци се сдобихме с поредица мочурища пълни със застояла вода, жабурняк, водорасли и тиня, наречени от о бозе почившия вече екс кмет „водни огледала”. Няма да гадаем какъв ли образ на нашенските управници се отразява в тях. Знае се, че в блатата се оглеждат само жабите.

Наред с условията, в разрешителното на ГБС са възложени и някои задължения:

1. Да се изгради опорна и геодезична мрежа за следене състоянието и динамиката на островите и обема на иззетия материал.
2. Ежемесечно да се извършва замерване на количеството инертни материали и резултатите да се изпращат на контролиращия орган.
3. В края на всяка година да се изготвя отчет за обема на иззетия материал. Копие от отчета да се изпраща на контролиращия орган.
4. Ежегодно, в края на пролетното пълноводие, да се прави оценка на количеството отложени или отнесени наноси и да се изпраща на контролния орган.

Излишно е да напомняме, че единствените заинтересовани ГБС стриктно да изпълнява задълженията си отново са самоковските граждани. Но вместо да изиска контрола и върху тях, екс кметът Ангел Николов излиза с официална позиция, която гласи:

1. С издаденото разрешително и изпълнението на неговите условия към настоящия момент се постига изключително благоприятен ефект за коригирания участък от коритото на р. Искър в чертите на град Самоков…..
2. В коригирания участък….е налице проводимо русло на водния обект…
3. В почистените участъци са налице предпазни берми по корекционните стени, които ги защитават от подкопаване и разрушаване.”

На това основание бившият пръв администратор изразява „нашето категорично съгласие” срокът на разрешителното за изземване на наносни отложения да бъде удължен с още 2 години– писмо № 2400-56 от 16.02.2011 година.

Не е необходимо също така да припомняме, че „наносните отложения” в коритото на Искъра винаги са били чист, речен камък и баластра от най-високо качество. Това е известно на всички самоковци с изключение на децата в предучилищна възраст, родени след съсипията на реката. Показателното в това писмо е защо, след като законът е категоричен, че почистването на речните корита и изземването на наносни отложения не трябва да спада под нивото на речните прагове, господина Николов изтъква както изключително достижение някакви предпазни берми, които защитават корекционните стени от подкопаване и разрушаване. Какъв риск може да има за стените на реката, ако ГБС е спазил закона и е изгребвал баластра до нивото на праговете, а не е дълбал ями с дълбочина 8-10 метра. Разбира се, никой от компетентните органи, длъжни да упражняват контрол по изпълнението на издадените разрешителни с цел опазване на природата, не прояви интерес и не си свърши работата за спиране на дейността и възлагане отговорност на ГБС за нарушението на закона и на условията по разрешителното. Напротив. Резултатът е: Огромни печалби за фамилия Пешови, собственици на олигархическото дружество ГБС и за бившия кмет Ангел Николов в лично качество – милост за душата му. И необратими загуби за всички жители на града и общината. По груби сметки, тъй като липсват реални отчети за иззетите количества инертни материали, приходите от продажбата им, по средни за страната цени, възлизат на стотици милиони левове. Естествено от тях в хазната не е постъпил и лев. В договора липсва каквото и да било изискване ГБС да заплаща на общината за добитите на територията на град Самоков инертни материали.  Даже таксите за извършване на дейността са прибирани от Басейнова дирекция Плевен по силата на издаденото от тях разрешително. Всъщност коректният отчет по точка 4 от задълженията на ГБС би трябвало да съдържа само две изречения: „Новоотложени наноси – никакви. Речни камъни, чакъл и пясък, които служат като естествен филтър за пречистване на водата – отнесени завинаги.” Не стига това, но както стана ясно от становището на сега действащия кмет Владимир Георгиев, общината трябва да възстанови за своя сметка и разрушените прагове. Под натиска на природозащитниците в анекса към договора, с който се удължи срока на ГБС да плячкосва баластра от коритото на река Искър с още 2 години, макар и допълнително вписано на ръка, задължението да възстанови праговете е възложено на дружеството. Но тъй като нито Басейнова дирекция, нито МОСВ, още по малко общината упражниха контрол по изпълнение на разрешителното и не потърсиха отговорност за нанесените щети, ГБС  не изпълни и това си задължение. Про форма от дружеството нахвърляха върху разрушения праг под Червения мост няколко панела, които водата веднага отнесе. Останалите прагове продължават да се рушат и до днес, което всеки може да види с очите си, щом спадне нивото на водата. Така че и за ремонта им ще плащаме пак ние – големите губещи, които с данъците си пълним местния бюджет.

Не акцентуваме върху злоупотребите с дължимите на общината за времето на договора 2 500 кубични метра инертни материали, за които не е създаден ефективен контрол и отчетност. По твърдения на тогавашната кметска управа те са се извозвали и стопанисвали на площадката  на  БКС – демек в общата камарила, така че и господ да не може да ги идентифицира. Но загубата на баластрата е най-малкото зло. Огромната и безсрочна щета за Самоков идва от необратимото унищожение на природните ни богатства. Как звучи след всичко това изявлението на кмета Владимир Георгиев, че опазването на природата е първа грижа на самоковските управници нека всеки прецени сам за себе си. Цената за съсипаната и унищожена планинска река обаче ще я плащат бъдещите поколения, при това най-малко до девето коляно. А и тогава не се знае дали времето и природата ще успеят да възстановят Искъра, такъв какъвто беше и да заличат последиците от престъплението на тандема Симеон Пешов-Ангел Николов.