Готви ли се държавата да хариже „Царска Бистрица“ на Симеон Сакскобургготски, въпреки решенията на съда?

В началото на миналата седмица Министерството на регионалното развитие и благоустройството изненадващо прати в съда молба за спиране на делото за собствеността на „Царска Бистрица“, независимо че според две съдебни инстанции имението е на държавата.

Казусът „Царска Бистрица“, впрочем, е любопитен и с друго. Именно по нотариалния акт за този имот, издаден през 1930 г. от самоковски мирови съдия, в който като собственик по давност е признато Интенданството на цивилната листа (не монархът като частно лице), сред придобивките му е и описана и „една планина от 12 000 дка“ – Рила. От абсурда планина да е ставала частна собственост на някого, бил той и цар, тръгна и някогашното разследване на в.“Труд“ за „царските имоти“, отекнало по-сетне в създаване на специална парламентарна комисия, изяви на видни правници, завеждането на дела, припомня Nbox.bg.

Каква беше ситуацията с „Царска Бистрица“ до молбата на министър Нанков?

Софийският окръжен съд призна имота за държавен. С решение от 25 юли тази година това е потвърдено и от състав на Софийския апелативен съд с председател Алексей Иванов.

„Интендантството е придобило имота по давност като държавно юридическо лице, а не от и за монарха като физическо лице“, пише в решението на САС. И още – не се доказва влагането на лични средства на цар Фердинанд в закупуването на земите от имението, включително заети му от Руската империя (въпросният заем бе надълго и нашироко разискван по ред „царски“ дела). В светлината на последните произнасяния на ВКС апелативният съд обявява също: при действието на Търновската конституция монархът е можел да придобива по давност имоти за себе си (ако не е във връзка с поста и функциите му на държавен глава), НО случаят не е такъв.

На финала с решението се отменя извършеното прихващане между вземанията на държавата за приходите от билети за посещения в резиденцията и добива на дървесина в имота и насрещното вземане на Симеон и Мария-Луиза за извършени подобрения.

Република България е осъдена да плати допълнителните разноски на Сакскобургготски и сестра му по първоинстанционното дело за 7 675,76 лв., както и 12 298,83 лв. за производството пред САС. Симеон и Мария-Луиза, от своя страна, са осъдени да платят разноските на държавата пред втората инстанция за 30 521 лв., сочи още изданието.

В същото време стана ясно, че работна група в Министерството на правосъдието търси варианти за споразумение с бившия премиер Симеон Сакскобургготски за четирите му иска срещу България, подадени в Страсбург. „Има работна група, която работи за варианти за доброволно уреждане на спора между държавата и Симеон Сакскобургготски и когато имаме готови предложения, те ще бъдат огласени“, е обявила пред  в. „Сега“ Миглена Тачева – бивш правосъден министър в кабинета на НДСВ и един от най-приближените до Величеството хора.

Сакскобургготски получи обратно имотите си през 2002 година, при управлението на НДСВ, когато самият той беше министър-председател. През 2009 г. обаче парламентът прие мораториум върху правото му да се разпорежда с тях  „до приемането на специален закон“. Такъв закон още не е приет, а мораториумът действа и до сега.

Първото дело в Страсбург беше заведено от Симеон Сакскобургготски през 2010 г., срещу мораториума. В другите три дела, водени от бившия премиер, се оспорва решението на българския съд резиденциите „Кричим“, Ситняково“ и „Саръгъол“ да бъдат върнати на държавата.

На три инстанции държавата спечели делата за „Кричим“, Ситняково“ и „Саръгъол“. Заключението на върховните съдии е, че интендантството на цивилната листа на царя, на чието име са нотариалните актове на повечето имоти, е държавен орган, а не гражданска структура на монарха за управление на неговото имущество. На две инстанции МРРБ спечели делата за „Царска Бистрица“ и бившето стопанство на УБО край Врана. Без решение на първа инстанция са само споровете за „Врана“ и за 16 500 дка гори в Рила.

Според юристи, Сакскобургготски има всички шансове да осъди държавата в Европейския съд по правата на човека. Предположенията им се базират на решение на съда в Страсбург, с което присъди 13 млн. евро на бившия гръцки крал Константин отново заради имотен спор. Важно е да се отбележи обаче, че претенцията на Константин беше за 560 млн. евро – оценката на земя, сгради и имоти.

Много е вероятно на бившия премиер да му бъде предложена сделка да се откаже от претенциите си пред Европейския съд, а в замяна да получи обезщетение за имотите. Друга възможност е да получи доживотно право на ползване на дворците, които сега обитава, срещу отказ от делото в Страсбург.

Някои коментари свързват готвеното споразумение и с предстоящото  европредседателство на България. Сакскобургготски е член на политическия му борд и напоследък медийните му изяви по темата зачестиха.