Георги Даскалов: Това е вече края на дългата измислица

През 1995 се кандидатирах за кмет на Самоков. От СДС, с подкрепата на ВМРО и БЗНС и още няколко родолюбиви организации. Взех на първи тур почти 5000 гласа, ако сега мога да ги извадя, ще стана кмет тутакси. Но не стигнаха. Червена година. Българите очакваха Жан Виденов да ги оправи.

И ги оправи. След него и други оправячи имаше.

Тъкмо се бях оженил, 30-годишен, с две висши образования, главен редактор, добра селска (и градска) и роднинска база – напред, ще променя света, в краен случай – България, в най-краен – само Самоков.

Краси Каракачанов като председател на ВМРО – и Анатолий Величков, и Евгени Еков, па и Николай Кънчев – сега заместник-министри на войната или на каквото там им се е паднало – викат – ти си единственият шанс за победа в Софийски окръг. Дадоха 50 000 тогавашни лева за кампанията (около 1 100 лева сегашни), докараха македонския ансамбъл да пее „Морен сокол пие“ и изобщо имах пълна подкрепа.

СДС, чийто официален кандидат бях, не даде и стотинка. Включиха ме в календара на бригадите, дето пееха по площадите. И ми пратиха едни имитатори да ми направят концерт.

Лепнахме плакати из града и се стягам да ида да се видя с електората. И чувам „Вдигни очи“. На Валди Тотев. Носи се над града.

Години по-късно, когато с президента Петър Стоянов възстановихме вестник „Демокрация“, правихме клип за реклама. Дойде да го снима Дамян Серкеджиев. И казах, че много харесвам песента на Валди. Вкарахме я в клипа.

Вдигни очи, светът е с нас…

После, през 2007 мисля, президентът Стоянов се разбра с Валди и автора на текста Александър Петров, взе правата на песента и я обяви за химн на СДС. СДС загуби тежко тези избори, за Европейски парламент.

Седмица преди изборите бях приготвил заглавие, че само СДС минава бариерата от около 110 хиляди гласа. И дойдоха в редакцията Джими Найденов и един политолог, чието име няма да кажа, и викат – това е пораженческо, Жоро. Поддадох се, съжалявам и турих култовото чело „Вдигни очи“ е химнът на СДС.

Отиде, та се не видя.

Пак е 10-и ноември.

Мислех да си изровя нещо от старите неща и пак да спомня къде бяхме и какво направихме.

Но е по-хубаво това, което беше в началото, както го е написал Сашо.

Това е вече края на дългата измислица, че сме живели в рая на всички времена…

Вярвам, че е така.

Вдигни очи.

Публикувано на фейсбук страницата на автора.