Георги Даскалов: Крави и хора

Когато през 93-а-94-а станах главен редактор на единствения вестник в Самоков, продължавахме да гледаме крави

Гледах оня ден репортаж за отровените 29 крави в канала край Марица. Стопанинът, господин Стоян Господинов, когото повечето медии просто пропускат, рече: Вече няма да има ставане в 5 часа, няма да има лягане в 11, няма да има цял ден търчане.

И плаче.

Умирали са ми крави. Имахме по едно време десетина. Една особено красива, Мима, с рога като на коза, арт изкушеният би рекъл – като на Мойсей на Микеланджело, даваше близо 6 тона мляко на година. Един приятел, гледаше отстрани, но идваше от време на време да помага, веднъж рече – като нарисувана.

Вярно беше.

Но Мима роди, отели се, трето теле, доколкото помня – и се строполи и вече не стана. Както и при човеците, докато майката храни малкото, то ѝ извлича калция. И костите стават чупливи.

Така и в този случай. Нямаше кости.

Плакал съм.

Както и за последната ни крава, Суза. И тя така.

В голяма част от живота си съм гледал крави, грижил съм се за тях, прибирал съм сено, товарил съм бали, доил съм кравите и съм си говорил с тях по-добре, отколкото с някои хора.

Животът ми тръгна в друга посока.

Не гледам вече крави.

Не съм съвсем сигурен, че съм направил верния избор.

Не съжалявам за нищо. Видял съм, всяко нещо има значение.

Когато през 93-а-94-а станах главен редактор на единствения вестник в Самоков, продължавахме да гледаме крави.

Като имах време, ходех да ги паса, работил съм си тази работа.

Нормалните хора го намираха за нормално.

Ненормалните – включително и в София, когато се преместих, намираха тази селска работа за позоряща.

Чел съм Кант, Хегел, Хайдегер; такова ми е образованието. Даже Едмънд Бърк съм чел – и имам автограф. Не от него, от Светослав Малинов, съставител на сборника „Консерватизмът“ и после евродепутат.

Стои си в библиотеката в Драгошиново.

Както и да е.

Разделям се в пътищата си с доста хора, които претендират, че знаят повече от другите. Че притежават истина от последна инстанция.

Може да има – и има – по-умни. Познавам и признавам.

Но не мога да се примиря.

Не можеш да наложиш собствената си правда, като биеш другите. И ако не ги чуваш.

И ако презираш и обиждаш онези, които искаш утре да гласуват за теб.

Няма как.

Това е от мен…приятели.

Публикувано на фейсбук страницата на Георги Даскалов