Георги Даскалов: Желю Желев. Човекът и президентът

За последен път видях президента Желев преди малко повече от година на публично събиране. Говореше си с украинския посланик Микола Балтаджи. Изчаках ги да свършат и се поразговорих и аз малко с него. Оплака се, че жена му е в болница и му е трудно. Видя ми се остарял, уморен, но беше сравнително във форма, все пак – почти на 80 години. Така и не ги навърши.
Познавам доста български политици и сред тях няма такъв, който да е лишен от суета. Мнозина даже имат в повече. С изключение на д-р Желев. На него не му пукаше как изглежда и не се стараеше непременно да се хареса. Имаше свои вътрешни котви и се държеше към тях.
Не си падаше по лукса, не се сдоби с огромни къщи, с вещи и скъпи хобита, живееше спокойно и според разбиранията си в малкото апартаментче в столичния квартал „Младост“. Той, президентът на България през първите 7 години от падането на Тодор Живков.
Приживе мнозина го обвиняваха в най-различни грехове. Имаше и такива, които дори честността му и това, че не краде, тълкуваха негативно. Да си скромен и честен, не е достатъчно, казваха такива хора.
Навярно като политик и като човек президентът Желев е допускал грешки. Всеки прави грешки.
Но, поне според мен, той устоя в главното. Не изкористи политиката за себе си и докрай отстояваше човешкото, доброто. Не открадна, не излъга, съхраняваше своето достойнство и достойнството на другите.
Още преди да стане президент, имаше куража да противостои на злото, да откаже да живее в лъжа. Когато стана президент, не се промени. Не се промени и когато вече не беше президент. България имаше нужда от такъв президент, за съжаление практическата политика попречи повече хора да схванат моралния и човешкия пример, който д-р Желев ни даваше.
Както и преди, така и сега България има нужда най-много от това – хора, способни да различават добро от зло.
Президентът Желев беше такъв човек.
Бог да успокои душата му.
Сбогом, господин президент.
http://www.ekipnews.com/…/zhelju_zhelev_chovekyt_i_…/182122/