Въпросите, които зададе живият факел на протестите – варненецът Пламен Горанов

Пламен Горанов от Варна изрази своя протест срещу безобразията в държавата и в родния му град с потресаващ акт на крайно отрицание. Той се самозапали и превърна себе си в жив факел на протестите. Въпросите, които зададе светилникът Пламен Горанов, докато разпръскваше дълбоката тъма, в която сме потънали, са толкова страшни, че никой не се осмелява да ги повтори. Пламен Горанов попита своите сънародници защо мълчахме и търпяхме, докато дузината престъпни мафиотски босове в съучастие с цялата политическа класа от най-новата ни история, заграби всички активи на държавата и ни доведе до просешка тояга. Защо им позволихме да ни отнемат най-важното човешко право – правото на живот, лишавайки ни от възможността да плащаме сметките си за ток, вода и топлина, оставяйки ни без средства за храна, лекарства и образование на децата ни. Пламен Горанов попита своите съграждани защо цели четири мандата преизбират за кмет на общината Кирил Йорданов, след като са наясно, че прескача като бълха от партия в партия, само и само да запази личната си изгода. Защо допуснаха Варна, която някога наричаха перлата на българското Черноморие, да се превърне в мръсен, разбит и запуснат град. Но най-тежките въпроси Пламен Горанов хвърли в лицата на политиците, управлявали държавата от началото на така наречените демократични промени, които в икономиката на България така и не настъпиха, заради злоупотребите на същите тези политици. Икономиката у нас, за разлика от проспериращите държави с утвърдена демокрация, се владее 100% от група олигарси с техните монополни образувания. Подкупните български политици не оставиха и една частица от нея за развитието на свободен бизнес, ръководен от пазарни механизми и работещ в условия на лоялна конкуренция, от където всъщност идват значимите постъпления в бюджета на всяка държава. У нас след 10 ноември 1989 година не само паричните фондове, но и всички материални активи, било открито, било чрез подставени лица, преминаха в ръцете на бившите комунисти и техните наследници. И това е безспорно, тъй като след 45 годишното им еднопартийно управление единствено те имаха достъп до националните богатства. Може би по същия начин са се развили събитията и в останалите социалистически стани, но за разлика от тяхната партийна върхушка нашите доморасли бизнесмени се оказаха некадърни да запазят и развият заграбените предприятия и другите стопански структури. Те предпочетоха да ги сринат и да ги предадат за скрап, за де не им мътят водата докато трупат огромни богатства в личните си сметки, държейки в ръцете си митниците, през които минаваха евтини и некачествени китайски, турски, индийски и всякакви други иностранни стоки.  Стигна се до там България, позната до 40-те години на миналия век като зеленчуковата градина на Европа, да внася картофи от Египет. Разтваряйки политически чадър над монополите и над корпоративните интереси на българските олигарси, управниците ни превърнаха страната в бананова република. Поради липса на истинска пазарна икономика паричните постъпления в хазната са единствено от данъците и всевъзможните налози, с които управляващите натовариха гражданите, и които при рекордната безработица, ширеща се в страната, са крайно недостатъчни за нормалното битие на държавата. Всички фондове са ошушкани до дъно, така че не може да се води каквато и да било социална политика, независимо, че по конституция България би трябвало да е социална държава. Образование, здравеопазване, социални дейности, култура всичко е тотално сринато поради липса на средства. Голяма част от младите напуснаха страната, за да търсят другаде нормални условия за живот. Останаха 6 000 000 гладни, болни, студуващи, безработни, просещи и умиращи в нищета българи. За всеки разумно мислещ човек е ясно, че управниците ни не водят бадява такава политика. За да хвърлят на ненаситните финансови и икономически акули цял един народ на тях им е платено, и по всяка вероятност добре им е платено.

Затова лумналите пламъци от живото тяло на младия Пламен Горанов поставят пред цялата политическа класа, управлявала страната, три простички въпроса:

Ще ви стигнат ли хилядите ограбени левове да си купите тапи за уши, за да не чувате цвъртенето на пържещия се в огъня варненец?

Ще ви стигнат ли милионите да си купите парфюми, за да прикриете миризмата на горящата жива човешка плът?

Ще ви стигнат ли милиардите да си купите приспивателни, за да заспите и да намерите покой поне за миг ?

Превърналият себе си в светилник – Пламен Горанов от град Варна, Република България, попита управляващите: сега съзнавате ли колко сте евтини и на каква безценица сте се продали?