Властниците се сменят – фаворитите не!
Багерите и камионите на ГЛАВБУЛГАРСТРОЙ денонощно ровеха и извозваха тонове здрави речни камъни и пясък, без да дадат и лев за безценното богатство.
Както и да се сменя властта у нас, кръгът привилегировани остава един и същ. На държавното кормило заставаха представители на какви ли не политически партии – седесари, бесепари, царисти, тройнокоалиционисти и каквито там ти дойдат на ума. Но хората с парите си бяха все същите познати муцуни. От това по-ачик работа, че управляват тези, които по един или друг начин ограбиха държавата здраве му кажи. Всичко друго е театро. И то театро на марионетките. Правят се избори, хвърлят се милиони, хаби се електорална енергия и целият този напън – само за да сменим куклите. А кукловодите потриват ръце, смеят се на глупостта ни и трупат печалби.
Седесарите смениха комунистите. Тях пък ги катурнаха царистите. След царистите дойдоха коалиционистите. Сега на сцената цъфнаха герберите. А несменяемият кръстник на ГЛАВБУЛГАРСТРОЙ, вездесъщият Симеон Пешов, все дослук с властниците. Кой ще строи спортни зали, кой ще прави магистрали, кой печели обществените поръчки за милиарди левове, кой печели концесии от минерални извори до крепости? То се знае – Симеон! Но не Симеон Велики, дори не и Симеон II, а белчинският бащица Симеон Пешов и цялата Пешова фамилия.
Същата е картинката и в общината. Тандемът Ангел Николов – Симеон Пешов измъкна от общинската хазна не по-малко от 50 000 000 лв. за строителството на двата хотела в Самоков и в Боровец, и за Спортната зала. Само от тях двойката се е обогатила поне с 15 000 000 лв., тъй като упорито се говори, че комисионната им е не по-малко от 30%. Милионите, които гушнаха от баластрата, вандалски изгребана от коритото на река Искър, никой не може да пресметне. Багерите и камионите на ГЛАВБУЛГАРСТРОЙ денонощно ровеха и извозваха тонове здрави речни камъни и пясък, без да дадат и лев за безценното богатство. Престъпният акт бе представен като мисия благородна и хуманна. Съгласно сключения договор, целта е била почистване на речното дъно, за да се избегне покачване нивото на водата, което може да предизвика наводнения. Даже и за неспециалиста е ясно, че това е най-безогледна, рогата и опашата лъжа. Всеки може да види какви ями се изровиха по протежение на цялото корито, независимо че законът е категоричен – при почистване се отнема баластра само до нивото на праговете. А Симеонпешовите машинарии едва не стигнаха до самото сърце на Земята. Така подкопаха въпросните прагове, че никакви не се видяха – паднаха до един. Връх на далаверата беше как безплатно добитата баластра бе продадена на общината скъпо и прескъпо, като строителен материал при изграждането на прословутите мегаобекти на Ангел Николов. И ако има престъпление още по-голямо от ограбването на общинската хазна, то това е унищожението на прекрасната планинска река и на цялата природа по поречието й. Доказано е, че са застрашени всички дървесни видове и цялата растителност от предизвиканото засушаване на терените. За игрите и еквилибристиките им около „Супер Боровец” очакваме истината тепърва да излиза наяве.
Иначе кметът Николов си отиде. Смени го кметът Георгиев. Но Симеон Пешов остана и в общината, и в държавата.
При това вездесъщият страда от толкова дълбока и непреодолима егомания, че току виж в най-скоро време обявят село Белчин за център на Вселената, а светейшество му за Симеон Триждивелики и още по-трижди Великолепний. Какво ли не се направи, за да се покаже уникалността и изключителността на родното Белчин. Защото една толкова титанична личност не може да се роди в някакво си там село, на никого неизвестно, освен на самите белчинци. То не бяха старопечатни книги от Белчин. Да се чуди човек какви са тези книги, по-ценни от египетски свитъци, от санскритски писмена и шумерски плочки взети заедно. То не бяха крепости, градища, параклиси – не бе чудо. Общинските ни управници спретнаха и цял музей за чест и слава на именитата фамилия. Поредната Пи Ар акция, в която вкупом участват и държавната и общинската власт, се нарича “Реставрация, консервация, и експониране на Късноантична крепост с църковен ансамбъл и оброк „ЦАРИ МАЛИ ГРАД”. Проектът е на стойност 5 760 292 лв. Той се финансира от републиканския бюджет по Оперативна програма „Регионално развитие”, а 288 162 лв. от тях се поемат от община Самоков, като съфинансиране. А иначе и държавните и общинските пари – все от нас са събирани, от нашите данъци, такси и какви ли не други налози. Проектът, както си му е реда, бе шумно и раболепно представен от новата кметска управа в пълен състав.
Вместо да бият тъпана кметът и другите общински първенци да се бяха замислили как по-изгодно да стопанисват минералните извори, как по-бързо да оправят пътищата, как незабавно да се подобри цялото пространство около бившата минерална баня и се изчистят тоновете боклуци, как да превърнат селцето наистина в привлекателно място за почивка и възстановяване. Та тогава, покрай цялата шумотевица, и обикновеният белчинец, че и обикновеният самоковец може да имаме някаква полза.
Loading ...
Иванчо учи в къщи урок по история на тема “Древния Рим” и чете на глас:
- “Богатите патриции често канели хетери и устройвали оргии…” – Абе, тате, какво е това “оргии”?
- Пиянски запои – отвръща баща му.
- А какви са тия “хетери”? – пита Иванчо.
- Това са проститутки.
- А какво означава “патриции”?
- Ами… – бащата се чеше неуверено по главата – Сигурно има печатна грешка – искали са да напишат “партийци”!
Китайските стоки смениха българските.
Холандските картофи също.
Гръцките ябълки тоже.
На някой може да му хрумне като построим средновековието да построим пак “Стройрайона” и фабриките .
Откъде да си внесем политици и фирми /те вървят заедно/.
Напьлно Ви подкрепяме
Ако изборите можеха да променят нещо щяха да ги забранят.
Този !!! е пълен с лафове. Изборите ще променят много неща, но първо ние трябва да се прменим. Това че всеки ден гледаме кмета и общинския съвет нещо да си говорят няма да ни промени. Тези хора познават софрите на Кострома и никога не са помирисвали капитализъм /там здраво се бачка/, а тях ги мързи. Какво да ни строят, освен кръчми навсякъде та да сме пияни от щастие.