Вестник „Вяра“ алармира за обречен на ледена гибел бездомник и пита къде са институциите

Мнозина в Самоков го виждат да обикаля по улиците и да стои пред магазините, протяга ръка за жълти стотинка, за да си купи нещо за ядене. Панталонът му е скъсан, а обувките са завързани със сезал, защото са разлепени, пише изданието. Освен това на крака му зее огромна рана, казва, че гангрената не минава от месеци. Преди време бил в болницата, но бил изписан и сега отново здравето му се влошило. Не е здравно осигурен. Преди години работил като хижар, в частни фирми и казва, че бил добре. След това обаче се разболял, останал без работа и пари. Тогава се оказал на улицата. По негови думи на няколко пъти се обръщал за помощ към кмета на община Самоков Владимир Георгиев и към социалните, но никой не му обръщал внимание.

Негови познати в Самоков го пуснали да нощува в гараж, но помещението няма дори прозорци. Вместо стъкла има найлон, подобието на вратата се притваря, завивките му са стари и оскъдни, а леглото е почти на земята. Всичко в гаража е потънало в лед и мизерия. Репортер на „Вяра“ го потърси на място в гаража, но обитателя го нямаше. Видяхме само боклуци и вехтории около „жилището”. Малко по-късно намерихме Венци по самоковските улици. Той призна, че не се къпе и не се храни. Хапва само ако му дадат стотинки, за да си купи хляб. На въпроса ни как оцелява, студено ли му е, отговори, че е много трудно и предполага, че няма да оцелее в близките дни гладен и измръзнал. Проси и в заведенията, но там му дават обикновена хладка вода.“, допълва вестникът трагичната картина на ежедневието на Венци.

Хората в нужда в тези снежни и ледени дни в община Самоков със сигурност са повече. Затова действията за оказване на помощ на всички застрашени от студ и глад не търпят и секунда отлагане. И ако постъпките на работещите в заведенията са въпрос на морал, то служителите в отговорните институции са задължени и по закон да оказват необходимата грижа на хората в неравностойно положение. В Конституцията на Републиката е прокламирано, че България е социална държава. Затова неминуемо възникват въпроси към социалния кмет Владимир Георгиев – Знаят ли чиновниците от отдел социално подпомагане към ръководената от него администрация, колко и кои са бездомниците и другите граждани на общината, нуждаещи се от незабавна грижа през тежките зимни месеци? Ако знаят, то какво е направено за решаване на проблема? Смята ли кметът Георгиев, че служителите му изпълняват своите задължения? Ако мисли, че ДА, то защо хората като Венци са на този хал?

Същите въпроси отправяме и към Директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Самоков. И ако поставяме въпросите си първо към Владимир Георгиев, то е защото кметът е избран от самоковските граждани и в този смисъл отговорността му към тях е още по-голяма.

Присъединяваме се към позицията на вестник „Вяра“  и настояваме за незабавни действия от страна на институциите в Общината в полагане на грижи за всички останали без топлина и храна. Защото всеки пропуснат миг би довел до необратими последици, когато всяко обяснение и оправдание не би имало никакъв смисъл.