Благовещение е!

Пред нас е великият празник Благовещение. Благата вест за раждането на Спасителят на човечеството.
В днешния ден християните възпоменават радостното за всички събитие: Ангел Божий донесъл на Дева Мария вест за скорошното явяване на отдавна очаквания Спасител. В Евангелие на Св.Лука четем:
„А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет, при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам.
Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.“ Лука 1:26-28
В шестия месец след като архангел Гавриил възвестил на свещеник Захария за рождението на свети Йоан Предтеча, същият Божий вестител бил пратен в Назарет при Дева Мария. Тая преблагословена Дева била сгодена за един благочестив човек, на име Йосиф, който произлизал, както и тя, от рода на цар Давид.
Ангелът се явил при пресветата Дева и казал: „Радвай се, благодатна! Благословена си ти между жените!“ Смирената Дева се смутила от тия думи. Но ангелът продължил: „Не бой се, Марие, понеже ти намери благодат у Бога! И ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син, и ще Го наречеш Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давид; и ще царува над дома Яковов навеки, и царството Му не ще има край.“ Пресвета Дева казала на ангела: „Как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?“ — Ангелът й отговорил: „Дух Светий ще слезе върху тебе и силата на Всевишния ще те осени. Затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.“
След това ангелът възвестил също така на пресвета Дева за радостта, обещана на сродницата й Елисавета, която скоро трябвало да роди син. „Ето рабинята Господня — казала Мария, — нека ми бъде по думата ти?“ Ангелът си отишъл, а светата Дева се отправила в планинската страна, при сродницата си Елисавета, която си изпълнила с Дух Светий и я приветствала, наричайки я майка на Господа.
В храмовете се отслужва празнична Света литургия.
Това е последният от мартенските празници и е много почитан от българите. Наричат го Благовещение, Благовец, дори Половин Великден. На него се спазва строга забрана за всякаква работа и се казва, че тогава „дори птичката гнездо не вие”. Вярва се, че на този ден се завръщат прелетните птици, идва и кукувицата и носи благата вест, че пролетта е настъпила. Завръщат се от своите жилища на край света и самодиви, самовили и „различни други дихания” и започват своите игри.
По стара традиция всеки трябва да излезе от дома си сит и с пара в кесията, та ако го закука кукувица, през цялата година да е сит и богат. Когато чуят първата кукувица, жените в Родопите завързват единия край на забрадките си, а след три дни го отвързват и гледат какво има в него. Ако има зеленко, тревичка, това е добър знак, че ще бъдат здрави.
На Благовец се прави и обредно гонене на змии, влечуги и бълхи, подобно на описаните вече при другите мартенски празници. Докато вдигат шум като чукат с машите по тенекии, жените викат: ”Бягайте смокове, гущери, бълхи, жаби, че дядо Благовец иде с железния топуз!”
И на Благовец главен елемент в обичаите е огънят, с неговото очистително действие. Хората палят в дворовете огньове и ги прескачат, като викат: ”Бежте зъми и гущери, че ви огън гони!” Когато правят това, гледат малко да си опърлят краката, че да не ги хапят змии през лятото. За да посрещнат пролетта, в навечерието на празника стопанките измитат дворовете и запалват боклука, за да бъде чисто за Благовец.
В някои краища на този ден по къщите ходят моми и пеят благовешки песни. Подобно на предишния празник и за този е типично суеверието, че ако се убие змия, трябва да й се откъсне главата, да се посади босилек в нея и после да се зарови в земята. Босилекът, който ще поникне, се счита за особено лековит и с него се правят магии за любов. Ако ерген подари на някоя мома китка от този босилек, тя ще загуби ума си от любов по него. В Странджа на Благовец отнасят босилек в църквата и след като го опее свещеник го запазват за лек срещу главоболие и се кичат с него за здраве.
В Троянския и Тетевенския Балкан наричат Благовец още „Зъмски празник” или „Зъйминден” и го почитат за предпазване от змии. В Пловдивско бабите слагат под прага на къщата малки кравайчета, дар за митичната змия-чуварка, пазител на дома от злини. Преданията разказват, че в нощта срещу Благовец смокът-стопанин на имането, заровено в земята, блести като огън. Иманярите вярват, че ако видят този пламък и хвърлят отгоре му дреха, ще открият заровеното богатство.
На Благовец се правят предсказания за времето – вярва се, че каквото е времето на този ден, такова ще е и през лятото. Ако е ясно и топло, овошките ще дадат хубав плод.
От народната етимология на името Благовец (благо-сладко) се вярва, че всяка рана на този ден зараства бързо. Затова, „за да не ги боли”, пробиват ушите на момиченцата за обици, дамгосват и правят резки по ушите на агнета и ярета за разпознаване. Садят овошки, за да дават сладки плодове, а пчеларите отварят кошерите и пускат пчелите да събират сладък мед.
На празника моми, които вече се момеят и искат да се задомят, обикалят къщите в селото и пеят благовешки песни – в тях се разказва как е дошла кукувицата и какви вести е донесла.
Празникът Благовещение е по време на Великите пости, но се разрешава консумацията на риба. За тържествената трапеза стопанките непременно ще приготвят „рибник” – печена риба, пълнена с лук, ориз или булгур. Ядат се и варена риба и варени раци. Стопанките омесват „шарена” пита, върху която се прави украса от орехови ядки и сушени плодове. По традиция на Благовец всеки трябва „да се хване за зелено”, т.е. за първи път се яде зелено: коприва, киселец, лапад – „за нова кръв”. Бере се коприва и се прави яхния от нея.
В Самоковско честването на празника започва в късния следобед на предишния ден, когато момчетата обикалят къщите и дворовете като дрънчат с различни метални предмети и подвикват: „Бегайте змии и гущери от долу идат татари, ке ви мерат с кантаре…”. А на 25 март се месят сладки питки, които млади и стари търкалят по близките зелени хълмове за здраве и благоденствие.
На Благовещение празнуват всички с името Блага, Благо, Благовест, Благовеста, Благой.