СамокоВест

Алекс Алексиев: Геополитическите предимства на България днес – три уникални шанса да излезем от блатото на прехода

Споделете ни в

aleks aleksievСега е моментът да елиминираме историческите заплахи за държавата – великоруският империализъм и радикалният турски ислямизъм
Свърши нечистоплътна игра на рубладжиите – кремълските им господари нямат пари и скоро няма да имат
Ислямистка Турция няма шанс нито да влезне в Европейския Съюз, нито да стане лидер на Балканите
През почти цялата история на човечеството геополитиката би могла да се дефинира с циничната фраза на Отто фон Бисмарк, че „съдбата на слабите е да бъдат погълнати от силните.“ И това като че ли важи особено за България с нейната пет вековна история под турско и половин век под комунистическо робство. Това което Бисмарк не е могъл да знае е че в 21 век поглъщането на слабите не се ползва с големи симпатии в съвременната геополитика, че слабите често се застраховат срещу поглъщане чрез членство в отбранителни съюзи и най вече, че силните рядко остават силни за дълго, ако разчитат предимно на насилие и агресия като главен модус операнди. Всички тези фактори до една или друга степен характеризират външно-политическата среда на България в момента и заедно създават един благоприятен за страната геополитически ландшафт. Дали държавата ни ще успее да се възползва от този уникален шанс е друг въпрос.
Главните заплахи за България както исторически така и в модерната епоха идват от велико-руският империализъм и радикалния турски ислямизъм. Те са намерили своите достойни съвременни представители в
Путинова Русия и агресивната неосманска доктрина на ислямистка Турция
Тази външна заплаха e придобила и реално вътрешно отражение посредством добре развитите и активни ‚пети колони‘, които те притежават в България – бивши комунисти, социалисти, русофили, платени агенти на Русия и ДПС, мюфтийството и агентите на ДИАНЕТ за ислямистка Турция. За щастие на България и двете заплахи идват от страни, които днес са в период на политическа и икономическа стагнация, с която постепенно намалява заплахата. От друга страна, има не малко признаци че нашите съюзници от НАТО и Европейския съюз най накрая са разбрали каква опасност за демократична Европа представлява съвременният руски иредентизъм както и радикалната ислямистка заплаха от Близкия Изток, и започват да взимат необходимите мерки.
Разместването на пластовете на тези три основни геополитически фактори създават благоприятната за България ситуация и заслужават по подробен анализ. Особено поради това, че българските медии с малки изключения почти напълно игнорират тези важни процеси.
Ако започнем с Русия, съвсем очебийно е че докато преди две години тя имаше почти пълен монопол на доставки в енергийния сектор в България и Източна Европа, в момента тя е на път да стане второстепенен играч благодарение на изключително недалновидната си политика. Отказвайки да спазва нормите на европейското енергийно законодателство. Газпром провали плановете си да остане главен доставчик на газ в региона чрез Южен Поток и новите блъфове на Путин да запази монопола си чрез Турски Поток са още по нереалистични.
Междувременно, Източна Европа предприе сериозни стъпки да намали енергийната си зависимост от Русия и е на път да я реализира. Полша до края на тази година пуска в експлоатация терминал за втечнен газ (LNG) в Свиноушче (Swinoujscie) с капацитет 7 милиарда м3, с който прави сериозна крачка към енергийна независимост. Литва още в началото на 2015 пусна в експлоатация плаващ LNG терминал в Клайпеда, снабдяван от Норвегия, който евентуално може да задоволи нуждите на цяла Прибалтика и тя вече изнася газ в Естония. По на юг, Румъния спря да внася руски газ миналият април и прокара газопровод от Яши до Унгеану в Молдова, който ще бъде продължен до Кишинев и ще гарантира и молдовската енергийна независимост. На запад, се проектира ЛНГ терминал на остров Крк в Хърватска, замислен като част от нов газов коридор север-юг заедно със Свиноушче.
Най-драматичното и политически важно развитие в тази посока се наблюдава в Украйна. Да си припомним, че през април 2014, Москва прибегна към открит икономически шантаж спрямо Киев като едностранно вдигна цената за 1000 кубика газ от $286 на $485. Украйна не се подаде на шантажа и започна масова програма за повишаване на енергийната ефективност и доставки от Европа посредством реверсивна технология. Резултатите не закъсняха. През първите 6 месеца на 2015, Украйна успя да намали вноса си от Русия с 73.4% до 3.7 милиарда м3, като в същото време увеличи доставките си от Европа десеторно – от 600 млн през 2014 на 6.3 милиарда м3 сега. По всичко изглежда, че до края на септември украинците ще успеят да напълнят газовите си хранилища до пълният им капацитет от 19 милиарда м3 с газ от Европа и ще си осигурят спокойна зима. Що се отнася до Газпром, той претърпя милиардни щети от намаления украински внос и се принуди наскоро да предложи на Киев една цена от $247 за 1000м3, която Киев отхвърли като много висока.
И това не е най-лошото за една фирма, която винаги е служила предимно като
политически инструмент на Путин,
а не като търговска компания. Санкциите наложени на Русия от западните правителства поради агресивната политика в Украйна, правят невъзможно използването на водещи американски технологии в проучването на арктическия шелф, дълбоководни сондажи и шистовите залежи и сериозно ограничават руския потенциал в тази област. Липсата на ефективна технология както и практическата невъзможност на Русия да получи западно финансиране де факто спират всички по големи проекти и осъждат нефто-газовата индустрия на дългогодишна стагнация. Първата жертва на тази нерадостна перспектива са опитите на Кремъл да пренасочи износа на газ от Европа към Китай с помощта на проектирани тръбопроводи наречени ‘Силата на Сибир’ и ‘Алтай.’ В момента обаче стана ясно, че Китай отказва да финансира тези скъпи проекти при сегашните ниски цени и те са обречени поне в обозримото бъдеще.
За Москва, която не изнася почти нищо освен нефт, газ, метали и дървесина, кризата в нефто-газовия сектор е икономически пагубна. Според независимия руски енергиен експерт Михайл Крутихин, печалбата на Газпром е паднала 3.3 пъти по руските счетоводни стандарти, 7 пъти според международните стандарти и 12 пъти и половина в долари от $34.8 милиарда в 2013 г до $2.8 млд в 2014. И 2015 г със сигурност няма да е по добра.
Картината е не по малко радостна при главния източник на бюджетни средства за Русия – износа на нефт. За първите седем месеца на 2015 г. Русия е изнесла 7% повече суров петрол от съответния период в 2014, но е получила само $56.23 милиарда или 42% по малко от 2014, докато дохода от износа на други петролни продукти е паднал от $70.5 млд до $44.4 млд. или 37% по малко.
Какво значи всичко това за България? За съжаление трябва да признаем, че България за разлика от почти всички други държави от региона не прави нищо да се освободи от почти 100 процентната си енергийна зависимост от Русия. Интерконекторните и реверсивни връзки се протакат, ако не и саботират и вече години наред нищо не се прави за разширяване на хранилището в Чирен, което има огромен икономически потенциал. Не е голяма тайна защо е така. Почти цялата ни енергийна инфраструктура независимо от това дали фирмите са ужким държавни или частни, е в ръцете на хора, които обслужват интересите на Кремъл, а не на България.
Проблемът на тези рубладжии, както народа ги нарича, е че тази
нечистоплътна игра с националните интереси
върви към края си. Не защото рубладжиите изведнъж са станали патриоти, а защото кремълските им господари нямат пари и скоро няма да имат. Руснаците може да са брутални и безцеремонни, но те не са глупави и са напълно готови на компромиси като видят, че няма накъде.
В момента, в който литовците инсталираха LNG терминала, Газпром им даде 30% отстъпка от цената, която искаха дотогава. Путин постоянно се репчеше че ще престане да снабдява Украйна с газ, докато наскоро престана да се репчи и тихомълком заповяда на пионките си в Газпром да продължат да продават газ на Киев след 2019 г.
Господарят на Кремъл много добре знае, че в момента друг пазар за газ освен Европа те нямат и напълно зависят от него, макар и на по ниски цени. Ако България предприеме необходимите стъпки да намали зависимостта си, ще видите как Москва изведнъж ще стане по сговорчива. И наистина е крайно време това да стане. Сегашната ситуация е нетърпима както за обикновения български потребител на енергия така и за икономиката ни като цяло. Ще дам само един пример. Топлофикация София, един от най-големите български потребители на газ, миналата година купи около 675 милиона кубика руска газ за около $250 милиона или средно по $370 за 1000 м3. Ако те бяха платили средната европейска цена от $250 за 1000 м3, щяха да спестят близо $80 млн. и не само да станат силно печеливша компания, но и биха могли значително да намалят цената на парното на изнемогващите си клиенти.
Другата основна промяна на геополитическата среда на България е бързото влошаване на политическата и икономическата тежест на ислямистка Турция в региона. Неоосманистката доктрина, която мотивираше външната политика на Ердоган от идването му на власт през 2002 г досега е в процес на пълен провал. За да си разбере това, нека си припомним какви бяха нейните цели. Разработена първоначално от сегашния премиер на Турция Ахмет Давутоглу в неговата книга „Стратегическа Дълбочина” (Stratejic Derinlik), неоосманизмът имаше за главна цел да неутрализира западното влияние в бившите отомански територии и да ги направи турска зона на влияние с помощта на местните мюсюлмански общности. По този начин Турция щяла да бъде трансформирана в световна сила, като лидер на радикалния сунитски Ислям на Балканите, в Близкия Изток и Средна Азия. Тази нереалистична фантазия на практика се оказа точно това и Ердоганова Турция в момента е по изолирана от основните сили в Близкия Изток и единственият и истински приятел като че ли са терористите от Хамас.
Освен това все по репресивната вътрешна политика на ислямистите и икономическата криза предизвикана от нея доведе до загубата на парламентарното мнозинство на Ердоган на последните избори от 7-ми юни. Ердоган реагира на загубата като прекрати мирните преговори с Кюрдите и обяви парламентаристите от кюрдската партия HDP за терористи и ги заплаши с отнемането на техния имунитет и затвор. Това са същите нелепи обвинения, които вкараха в затвора около 350 висши военни и стотици журналисти преди две години. Съвсем ясно е, че ислямистите нямат никакво намерение да спазват конституционните норми и се надяват да спечелят новите избори като демонизират кюрдите и започнат нова война срещу ПКК и сирийските кюрди (PYD), които са най-ефективните съюзници на САЩ в войната срещу Ислямска държава.
Междувременно, турски медии публикуваха нови доказателства, че Турция редовно е снабдявала Ислямска държава с експлозиви и оръжие, което кюрдите отдавна твърдят.
Рано или късно тази турска политика ще доведе до конфликт с водената от САЩ коалиция срещу ИД и нова гражданска война с двадесет- милионното кюрдско население.
Война, която Ердоган не може да спечели
Това което е сигурно е, че неоосманистките мечти на Ердоган и сие едва ли ще се сбъднат. Ислямистка Турция в момента няма шанс нито да влезне в Европейския Съюз, нито да стане лидер на Балканите или където и да е другаде. За България това са добри новини. Последното важно геополитическо развитие, касаещо България е събуждането на НАТО и ЕС относно растящата заплаха от агресивния експансионизъм и исторически ревизионизъм на Путин, демонстриран в Украйна. Тази агресивност и постоянно дрънкане на оръжие сложи край на нереалистичните западни надежди, че война в Европа е вече немислима. В резултат, евроатлантическият съюз демонстрира единодушие и готовност да наложи един сериозен режим на санкции срещу агресора, да противодейства на разюзданата антизападна пропаганда на Кремъл, и да вземе нови мерки за повишаване на боеготовността на НАТО и защита на застрашените му от Русия членове. В сравнение със ситуацията от преди няколко години, това е едно безспорно и съществено подобрение на геополитическия климат на България.
Един друг и не по малко положителен ефект на драматичните геополитически промени е сравнителната политическа и икономическа стабилност на страната в сравнение с нашите съседи. В сравнение с Турция, която навлиза в актуален кризисен период, Гърция с нейната перманентна екзистенциална криза, политическата безизходица в Македония и растящите терористични заплахи от стотиците джихадисти в Босна, Косово, Албания и Сърбия, България наистина започва да прилича на остров на стабилността. Прибавете към това и факта, че ние имаме може би най-добрата данъчна система в Европа и рано или късно западните инвеститори ще забележат възможностите, които държавата предлага. Не е случайно и това, че 10000 гръцки фирми са се установили в България напоследък.
Сега на ред е правителството. Фактът, че главните лакей на Москва и Анкара у нас за пръв път от години не са директно на власт е положителен, но не достатъчен. Една добре обмислена стратегия за енергийна независимост е абсолютно необходима като основен приоритет. По дълбока интеграция в европейските и атлантически структури е не само умна национална политика, а и основа на икономическото ни развитие. Геополитиката ни предоставя един уникален шанс да излезем от блатото на прехода. Дано не го изпуснем за пореден път.
Публикувано във Faktor.bg
Заглавието е на СамокоВест.